Кафето и музиката

Кафето е магия. Кафето е страст. Кафето е музика. Да, не бързайте да се учудвате. Според изследване, проведено в Австралия, се оказва, че стига да изпием няколко чашки кафе и в ушите ни зазвучава музика и то тази, която си пожелаем да чуем. Затова, ако след чаша ароматно кафе ви се дотанцува, не се притеснявайте, а просто го направете.

Без значение дали сте в офиса или дома, пиенето на кафе е приятен ритуал, който не само дарява сили през деня, но носи наслада и разтоварване. А в комбинация с приятна песен, може само да се радваме на още положителни и ободряващи емоции. Не случайно едно от условията, за да усетим най-пълно благотворното влияние на кафето, е именно слушането на приятна музика. Друго проучване на Департамента по експериментална психология в Оксфордския университет открива, че най-добре е музиката да е изпълнена с нисък, дрезгав глас или да е италианска опера, а ритуалът с любимото кафе да се провежда в 11:00 ч., защото небцето на повечето хора точно в този час е най-чувствително.

Където и да му се наслаждаваме обаче, в комбинация с музика, то непременно създава приятна атмосфера и ни пренася, където си поискаме. Кафето у дома с приятели или преди работа с колеги, се е превърнало в традиция от векове, защото подпомага доброто общуване. То не само е нашият най-добър приятел, но е и муза, възпявана в много музикални произведения, както в миналото, така и в съвременността. А примери за това има много.

Така например, социалният живот - това, което преживяваме и това, което мечтаем да ни се случи, се описва много добре с помощта именно на кафето, в парчето на Уикеда: „Боби” . В тази песен може да се усети как кафето променя мислите и настройва като копче на радио творческото в човека.

Героите на песента се наслаждават на пиенето на кафе през цялото време, оставяйки се на неговото благотворно влияние, което ги кара да размишляват над живота си с променливи емоции. Всяка сутрин те стават „...с първи петли, някъде към 10 - 10 и нещо”, но живеят „...на изток от рая”, и затова понякога ги обзема желанието да „...палят гумите и към Хавай”. Сравняват живота си и с живота на запад, а като мерна единица за благосъстояние за тях са чашките кафе, които могат да изпият: „...с тия парички кафета ще жулим четири пъти”. Връщайки се към своята действителност, в която те работят над себе си, докато пият кафе, героите осъзнават, че животът е „миг от вечността” и нещата, които ги правят щастливи са: „...небето, звездите и чашка кафе”.

Хумористичният репертоар на Тодор Колев, обхващащ най-разнообразни теми от живота, включва, разбира се и Песен за кафето. В нея той възпява напитката като божествена, с неизвестен откривател и заявява, че „...днес е немислимо битието без аромата на кафето”.

А защо е немислимо? Защо кафе се пие във всякакви състояния, по всякакви поводи, при всички климатични условия, както пее Тодор Колев? Отговорът е в позитивното му влияние върху съзнанието, мислите и поведението на човека. Благодарение на него той успява да е себе си, да мисли със собствения си ум и да действа със собственото си сърце.

Отдавайки се на хумора, можем да споменем песента на Франк Синатра „The и coffee song”. В нея се пее за родината на кафето Бразилия, в която всичко е кафе.

Ароматът на продуктите от парфюма до колбасите се постига с кафето. Това е мястото, където не можеш и не искаш да пиеш нищо друго, освен чаша ароматно кафе. Внимание, тази страна може и да е опасна за тези, които все още не са запленени от вълшебната напитка и затова има строги правила: можеш да бъдеш глобен, ако не пиеш кафе J. Всичко се върти около кафето, всичко става благодарение на кафето.

Ако се качим в машината на времето и се върнем няколко века назад, в класическата музика също можем да открием любовта към невероятната напитка. „Кантата за кафето” на композитора Йохан Себастиян Бах ни пренася в 18 век, когато на мода сред младите е „пиенето на кафе”. И там отново виждаме емоционалното и творческо влияние на кафето: композиторът, вдъхновен от любимата си напитка и провокиран от зародилото се движение за забрана на кафето, написва „Кантата за кафето”. В нея той едновременно възпява уникалните му качества и изразява своя протест срещу опитите за неговата забрана.

Кантата за кафето е една от малкото светски кантати на бароковия майстор. Именно театралността на нейния сюжет, третираща увлечението на младите по кафето, което дава възможност за развихряне на въображението, провокира сценичното й представяне. Твърди се, че тя е играна още приживе на Бах, в един голям магазин в Лайпциг.

И за финал, където и да потърсим кафето, можем да го открием заради любовта ни към него. Творчество, въображение, концентрация, мисъл, вдъхновение, музика....всичко това е кафето.

Промоции