ИЗ ИСТОРИЯТА НА ЧАЯ

Казахме вече, че чаят е най-разпространената създадена от човек напитка на Земята. Дали пък не е и най-древната? Той, чаят, спокойно би могъл да претендира и за подобна квалификация, макар че тя е доста по-трудна за доказване. И все пак, какво знаем?

Знаем, че чаят е дошъл в Европа от Далечния изток, по-точно от Китай. От там е тръгнал и към съседните му Япония, Корея, Монголия, Индия. От Китай идват и най-древните легенди за възникването на тази напитка. Макар че те са много, много стари, герои в тях са все исторически (почти) лица. Ето две от най-популярните легенди за чая.

Първата ни пренася в 2737 година преди новата ера. По това време Китай е управляван от Втория си император – Шен Нун. Майка му веднъж видяла дракон да лети над планините и моментално заченала. След девет месеца се появил на бял свят Шен Нун, който научил китайците да бъдат ненадминати майстори на земеделието. Той навсякъде ходел с триножник, на който било закачено котле, за да прави в него отвари от различни треви. Веднъж в кипящата вода паднали донесени от вятъра листенца на чаено дърво. Шен Нун опитал отварата и тя толкова му харесала, че до края на живота си пиел само от нея. Така или иначе, на всичките му портрети, този император е изобразяван като дъвчещ различни треви зелен мъж.

Втората легенда е по-скорошна, от 519 година преди нашата ера, но пък е много по-поетична. Неин герой е косматият индийски монах Бодхидхарма. Емигрирал той от Индия в Китай и основал там будистката секта „Чан“, позната на целия свят в японския си превод „Дзен“. В планината Суншан Бодхидхарма създал безспорно най-известния в днешно време манастир – манастира Шао Лин. Започнал да учи монасите на медитация, като им обещал, че девет години ще съзерцва една стена. Но още на втората нощ заспал. Събудил се и бесен от това, че се е изложил, откъснал клепачите си и ги стъпкал, за да не заспи никога повече. Дали Буда е видял това отгоре, не знаeм, но от стъпканите клепачи поникнало даряващото бодрост чаено дръвче. И до ден днешен на китайски, а и на японски, йероглифът за клепач е абсолютно идентичен с този, който обозначава чай.

С течение на вековете чаят става любимата напитка не само за будисткия монах, а просто за всеки китаец. И през 780 година, вече от новата ера, когато в Германия на княжеската трапеза поднасят полусуров глиган и вкиснала бира, в Китай поетът Лу Ю написва първата голяма книга за чая. Нещо като енциклопедия, със заглавие „Канон на чая“. Ето само един цитат от началните страници на тази много богата и безкрайно интересна книга: „От време на време значението на думата „напитка“ започва да става мътно и неясно. Ако някому просто му се иска да утоли жаждата си, той може да пийне обикновена или оризова вода. Ако някой неочаквано е нападнат от скръб или гняв, може да се обърне към виното, за да се напие. Но ако някой поиска да разсее мъглата на безплодната вечерна апатия, то за него е предназначен чаят.“

През 801 година японският будистки монах Сайчо отива в Китай, където в продължение на три години изучава в храмовете науката за чая и неговото приготовление, след което пренася в Япония семената на чудното растение. Шест века по-късно, през 1501 година японският будистки настоятел Мурата Секо разработва всичко натрупано като традиция до този момент и създава класическата японска чайна церемония. Един от най-изтънчените ритуали на човешката цивилизация въобще.

После в енциклопедиите следват Португалия, след това Англия и перлата на нейната корона Индия, търговците Липтън и Туайнинг, брадатите руснаци с техните самовари и т.н., и т.н. ... Докато изведнъж в две различни енциклопедии – не български, разбира се – се натъкнахме на един и същи пасаж: „През 30-те години на ХХ век се правят серия опити да се отглежда чай в България. Опитите са неуспешни.“ По наше скромно мнение Биопрограма е един прекрасен български чай. Ако искате да опитате нещо по-луксозно, вижте Чай NESTEA® Premium Selection.

Промоции