Зелен чай, черен чай, видове и класификация на чая :: Новини

13.10.2011 | Зелен чай, черен чай, видове и класификация на чая

По-долу ще видите основната класификация на видовете чай. Вижте и продуктите от гамата на известния американски производител Harney and Sons.

Основната класификация на чая се базира върху начина на обработка на листенцата след беритбата. Според тази класификация на единия полюс е зеленият чай, а на другия – черният. Тези два вида чай са нещо като „ян“ и „ин“ на чаепроизводството в света, доколкото всички останали видове са плавен преход от единия вид към другия и обратното.

На единия полюс са зелените чайове, при производството на които, не се допуска нито директна, нито съпътстваща ферментация. При тях окислението е само от 3 до 12%. Както се казва в една стара китайска поговорка „сутрин береш, следобед пиеш“. Цветът на листата на този вид чай е от нежно „салатен“, до наситено тъмено зелен. Цветът на запарения зелен чай е от бледо жълт до светлозелен. Ароматът му е „тревист“, в много случаи напомня на аромата на прясно окосено сено. Вкусът – тръпчив, понякога сладникав, но никога нагарчащ. Нагарчат само ниско качествени или неправилно запарени (напр. с вряла вода) зелени чайове. Произвежда се най-вече в Далечния изток – Китай, Япония, Корея и т.н.

На другия полюс са черните чайове. Листата им преминават през много дълго окисляване – от две седмици до месец и степента на окисляването достига 80%. Изсъхналите листа имат от тъмно кафяв до почти черен цвят. Цветът им в запарено състояние е от оранжев до наситено тъмно червен. Ароматът му е „цветен“ или „меден“. Вкусът му е леко тръпчив, много характерен – за повечето от нас точно това е вкусът на чая. Най-много се произвежда в Индия, втората произведителка на чай света. Там са известните „чаени“ региони Асам, Дарджилинг, Цейлон. Черните чайове доста често се подлагат на допълнително ароматизиране.Такъв е световно известният „Ърл Грей“, който се получава от специални сортове черен чай третирани с бергамотово масло.

Белият чай е близо до зелените. Прави се от съвсем млади листа с минимална обработка. Цветът му в сух вид е светло жълт, а запарен е по-тъмен от зеления, поради по-високата степен на окисление. Има много силен сладникав послевкус. Този чай е нов за нашата страна и е сравнително скъп.

И жълтият чай се родее със зеления. Би могъл да се нарече "елитен". Някога определени сортове жълт чай са били произвеждани само за императорския дворец и са били абсолютно забранени за износ.

С червения чай правим плавен, но осезаем завой към черните чайове. Носи такова име заради цвета си в запарен вид. На английски се наричат и оolong, а на китайски заради цвета на самите листенца – „тюркоазен“ или „синьозелен“. Има изключително характерен вкус.

Пуер се наричат китайски чайове, чиято обработка включва и отлежаването. По хода на контролираното стареене, един и същи чай може да придобива различен вкус и аромат.

Най-важното от тази класификация е, че на колкото повече обработка е бил подложен чая (сортовете черен чай), с толкова по гореща вода (до 100 градуса) се запарва. Обратното, колкото по-свежи и нежни са листенцата (зелен, бял)толкова по-ниска е температурата на водата за запарка – за някои сортове до 55 градуса.

Разберете повече за историята на чая. Вижте също и новия чай на пакетчета с марка NESTEA®.