ЗАБРАНЕНО КАФЕ

ЗАБРАНЕНО КАФЕ

Да, няма грешка. Не става дума за пагубното влияние на до болка познатия надпис „пушенето забранено!“. Просто ще се опитаме да разкажем за някои не толкова известни моменти от историята на така популярната напитка.

ЗАБРАНЕНО КАФЕ Дали овцете или козите са помогнали да бъдат открити изключителните ободрителни качества на кафето ще си остане тайна, забулена в различните легенди. Сигурно е, обаче, че то е станало любимата напитка на целия свят, идвайки при нас от изток. Но не от Далечния изток, защото там си имат друга гореща напитка съдържаща кофеин, а от така наречения Близък изток или накратко от Ориента. Само че, дори и там пътят на тази напитка до сърцата, по точно до устите на хората не бил нито кратък, нито лесен. Да, дори и в Ориента, кафето е било забранявано. Още през 1511 година в свещения град Мека е имало специален събор на ислямското духовенство, който е проклел тази напитка, наричайки я „дяволска африканска настойка“, доколкото „правоверните така се опиват с тази напитка наречена кафе, че забравят и за сутрешните, и за вечерните ритуални молебствия“.

ЗАБРАНЕНО КАФЕ Въпреки това през 1564 година в Истанбул било открито първото в света обществено кафене и само след десетина години вече целия град бил претъпкан с подобни шумни заведения. Затова, когато великият везир Мехмед Кюпрюлю решил да разбере какво мислят хората за властта му, се предрешил и започнал да ходи... разбира се, по кафенетата. Само че нищо добро не чул за властта от устите на сърбащите любимата си напитка турци. Побеснелият везир наредил да затворят всички кафенета, а пиенето на кафе да бъде строго забранено навсякъде. С което, естествено, никак не променил мнението на своите поданици нито за властта, нито за кафето. Даже и под смъртна заплаха, поданиците на султана продължавали да пият тайно кафе и везирът бил принуден да отмени заповедтта си. Впрочем, суровите присъди на жестокия везир имат тясна връзка с историята на България, но това е вече друга тема.

ЗАБРАНЕНО КАФЕ Доста по-меко посрещнало кафето християнското духовенство. Папа Климент VІІІ издал папски вердикт, в който се казвало за кафето: „Тази сатанинска напитка има толкова неоспорими качества, че би било осъдително да я оставим в ръцете само на неверниците. Но ние ще надхитриме Велзевул, като кръстим черната напитка и я направим воистина християнска.“ Не след дълго, в свободомислещия Париж, през 1686 година, Франческо Прокопио открива първото френско кафене. Което имало такъв успех, че си съществува и до днес на същото прекрасно място в Латинския квартал и се нарича ресторант „Льо Прокоп“.

ЗАБРАНЕНО КАФЕ Не така безметежно се развивали нещата в мъгливата Англия. В Лондон кафенетата дълго време били смятани за чисто мъжки клубове и достъпа до тях, а и до кафето, бил строго забранен за жените. Те, възмутени от такова отношение, написали през 1674 година „Женска петиция против кафето“: „В днешно време се наблюдава очевиден упадък на някогашната мъжественост на английските мъже... Никога те не са носили толкова широки панталони и не са имали в тези панталони толкова малко достойнство. Причината за всичко това е една – безмерната употреба на новомодното, горчиво, отвратително, варварско питие, от което можеш да повърнеш.“ Обаче, абсолютната забрана жени да посещават кафенета си останала в сила. Защото всички мъже били убедени, че кафето прави именно жените стерилни. Същото си мислили и в Германия чак до 1711 година, когато великият Бах пише своята шеговита „Кафеена кантата“, в която героинята пее: “Ако не пия поне по три чаши кафе на ден, ще бъда суха, стара и безплодна като прегоряла пържола.“... Дали бихме могли да кажем нещо друго, освен, “О, времена, о, нрави“?